За нас

Разточителната щедрост на природата, кръстопътно–стратегическото разположение и хилядолетната история оформят представата за съвременния град, носещ името на гениалния български революционер Христо Ботев.

В непосредствена близост до старопланинските проходи Арабаконак и Витиня, Ботевград е отседнал на най-краткия път свързващ Северна България със столицата София на 47км североизточно от нея. Разположен е в западната част на едноименна живописна котоловина с обща площ 505 кв.км. и средна надморска височина 305м. Тук природата е съчетала по невероятен начин спокойствието и плодородието на Ботевградското поле с величието и красотата на част от Западната Старопланинска верига и Предбалканските възвишения. На Северозапад се издига Ръжана планина, продължена на запад и югозапад от ясно изразени части на Голема планина. Най-високата планина извисила се над Ботевград е Мургаш, с едноименния си връх /1687м./, на югоизток до него е опрян красив планински венец от планината Било.
Множеството рекички спускащи се по склоновете, разнообразната растителност и богатия животински свят допълват природното богатство на Ботевград и района.
Благоприятните климатични условия и добро географско разположение предопределят хилядолетното поселищно развитие на района около днешния град. Първите следи от човешко присъствие в котловината се датират около V хилядолетие пр. Хр. Многобройните останки от крепости, селища и некрополи свидетелстват за богато тракийско присъствие в района.

Първото селище, с неизвестно за нас име, разположено на около 5 км западно от днешния град, носи всички белези на духовната и материална култура на своите тракийски обитатели. Поради набезите на варварски племена обитателите на селището се оттеглят в по-защитен планински район. Новото селище носи името Зелин и просъществува повече от едно хилядолетие.

Днешният град възниква на място на селище споменато за първи път в османски регистри от ХVІв. под името Самунджиево. Благоприятните климатични условия, разположението на път свързващ западните турски провинции с крайдунавските градове и оживено пазарище, привлекли към котловината жители от съседни села и най-вече от Зелин, който постепенно запада.

През 1865г. селото е обявено за град и околийски административен център с ново име Орхание. Година след това вече е построена Часовниковата кула, уникален архитектурен паметник и символ на днешния град.

Последното десетилетие преди освобождението на България, градът става участник и свидетел на събития свързани с борбата му за независимост. Идеята за национално освобождение увлича местното население и през 1871г. Васил Левски основава таен революционен комитет в Орхание. След разкриване на организацията 10 негови членове са осъдени и изпратени на заточение.

През 1876г. в близкото село Скравна са донесени 12 глави на убити четници от четата на Христо Ботев, които са погребани в двора на църквата. По време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878г. местните жители подпомагат активно Западния отряд на генерал Гурко при зимния преход на Балкана. В българското опълчение се записват 35 жители на Орхание и участват в героичните боеве при Шипка и Стара Загора.

След освобождението градът преживява години на стопански напредък и кризи, на войни и множество политически промени. През 1934г. името на града Орхание е сменено с името на големия български поет и революционер Христо Ботев.
С Ботевград са свързани редица видни личности дали ценен принос с национално значение в областта на науката и културата. Сред тях са Стамен Панчев-виден местен об6тественик и поет, акад .проф.д-р Стоян Романски, акад.проф.д-р Тошко Петров, акад. проф. д-р Асен Златаров и много други.

Ботевград е естествен административен икономически и културен център в района до обявяване на селището за град през 1866г.
Днес градът е център на община състояща се от 12 села с близо 40 хилядно население, 24 хиляди от които са в града.

Красивата природа, архитектурни, исторически забележителности и добре развита инфраструктура са дадености, с които Ботевград посреща своите гости и посетители.