ВРАЧЕШКИ МАНАСТИР "СВ. ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ" СЕЛО ВРАЧЕШ

Манастирът е разположен на брега на река Чешковица в планината Мургаш – част от Западна Стара планина. Намира се на около 4км. западно от село Врачеш, на 7км. западно от Ботевград и на 60км. източно от София.

Врачешкият манастир е основан по времето на Второто Българско Царство през XIIIв. След битката при Клокотница на 9 март 1230г., когато цар Иван Асен II побеждава епирският деспот Теодор Комнин, в деня, когато се празнува паметта на Свети четиридесет мъченици. Тогава благодарният цар победител, построява множество църкви и манастири носещи тяхното име. При създаването си манастирът е мъжки, а братята монаси усърдно преписват и разпространяват богослужебни книги. През ХVIIв. във Врачешкия манастир се помещава и килийно училище.

Знае се, че манастирът е опожарен от турците в края на XIV в. Не е ясно кога е възстановен, но очевидно през XVI в. тук вече работел добре организиран скрипторий. В националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” има преписи на Псалтир от 1559г., Граматика на Мелетий Смотрицки от 1666г., и Служебник от 1673г., правени в манастира. През XVII в. в манастира има килийно училище. По време на кърджалийските вълнения в края на XVIII в. манастирът отново е опожарен, а монасите избити. Манастирът потъва в забрава до 1890 г., когато предания разказват за провеждането на археологически разкопки, подтикнати от местния деен свещеник Петър Цанов. Като резултат от тези проучвания сред откритите предмети е и една икона. Това е известната Врачешка чудотворна икона на Божията Майка от ХVІІ в. Малко по-късно през 1891г. върху намерените основи вече е построена скромна църква от най-известния майстор в Ботевградско по онова време – уста Вуно Марков.

Манастирът постепенно се възражда като мъжка обител, а от 1937г. се превръща в девически, какъвто е и до днес. Първата игумения на светата обител е Касияна Пунева (1908 – 1975 г.). Заради голямата й ревност за богоугождение, молитвен подвиг и жертвената й любов към ближния съвременниците й са я наричали "живата светица"…
В конструктивно отношение манастира представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Манастирската черква е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна базиликална сграда, с два притвора - вътрешен и открит, над който се издига камбанария и вход от запад. Иконата на Богородица се намира в наоса, положена върху върху богато резбован иконостас. Един от най-впечатляващите стенописи е на Йоановото възкресение и възнесение. Сцена, която рядко се изобразява и в източната и в западната стенопис. На северната стена от вън на храма са изобразени и самите мъченици.

В една от жилищните сгради е построен параклис, посветен на Св. Климент Охридски. В близост до манастира, на десния бряг на реката е манастирското аязмо. Над манастира се издига остър връх, на който са останките от крепостта Градище (Чеш ковград).
Днес манастирът е деклариран като паметник на културата с архитектурно-художествен характер.