ЦЪРКВА "СВ. ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ" БОТЕВГРАД
Църквата “Св. Бъзнесение Господне” се намира в Ботевградска духовна околия и ариерейско наместничество с център град Ботевград. Тя е част от Ловчанската епархия на Българската православна църква. Спасовден е храмовият празник на ботевградската църква „Св. Възнесение Господне”, построена през периода 1860-1863г. и осветена преди 156 години, през 1864г., според свидетелствата на местния краевед Атанас Нинов. На мястото ѝ има данни за наличието на древен параклис, върху чийто основи е издигнат храм „Св. Георги”. През 1826г. към него функционира Килийно училище.
А камъкът от параклиса и днес, чудесно запазен е част от забележителната архитектурна среда в църквата днес. Върху основите на старата църква „Св. Георги” е построен храма „Св. Възнесение Господне” с безвъзмездната помощ на местното население. Сред тях е и Нако Вълков, чието име е издълбано на прага, върху камък, който днес е в зала "Църкви и училища" в Исторически музей-Ботевград. Упомената е и годината 1860г., което дава основание на Ташко Нинов, в неговата история на Орхание да отбележи годината 1860, като начална за новопостроения храм. Други автори отбелязват 1860г. като начална само за строителството на храма, който е завършен през 1863г., което е по-логично, предвид това, че е осветен през 1864г., от когато и функционира. Първият зограф е дебърският майстор Блаже (Благой Дамянов) от село Тресонче. Забележителна е изключителната му скромност, той никъде не е изписал името си. За таланта му говорят днес само рисуваните от него икони и иконостас, които са част от експозицията на музея. Зографът е отбелязал само годината, в която приключва зографисването на храма - 1866г.
В архитектурно отношение храмът е еднокорабна сграда от базиликален тип с камбанария в притвора и вход от запад. Камбанарията е достроявана допълнително през 1894г. В днешно време има отворен друг вход от север с цел по-удобен достъп за миряните. От юг има уширение на сградата, което е достроявано в по-ново време.
В двора на църквата се намират гробове на руски войни ранени при Арабаконак, както и на ревностни богомолци.
Иконостасът е завършен през 1932г. От издигането на „Свето Възнесение Господне” до днес, той е горял два пъти, но по-голямата част от иконите са се запазили. Някои от най-старите икони са от средата на XIXв. – „Св. Йоан“, Св. Вартоломей“, „Тайната вечеря, “Рязпятие Христово“, а по-късните - 12-те Апостоли, „Матер Божия“ – са от 1931г. – при поставянето на иконостаса. Това потвърждава и Димитър Палчев, който е автор и реставратор при последното зографисване на църквата през 90-те години на ХХ век. Под саждите, той свидетелства, че е попаднал на два по-стари пласта. През 1970г. църквата е декларирана и обявена за паметник на културата с историческа стойност и местно значение. Защо е променено храмовото име и празник от „Св. Георги“ в „Св. Възнесение Господне“ днес можем само да гадаем.
През всичките 156 години от своето съществуване до днес, църквата "Св. Възнесение Господне" е запазена като естествен културен и духовен център на Ботевград и е спомагала за съхраняването на българщината, чрез богослуженията, старославянската и старопечатна книжнина, църковния хор, редица обреди и обичаи.
А камъкът от параклиса и днес, чудесно запазен е част от забележителната архитектурна среда в църквата днес. Върху основите на старата църква „Св. Георги” е построен храма „Св. Възнесение Господне” с безвъзмездната помощ на местното население. Сред тях е и Нако Вълков, чието име е издълбано на прага, върху камък, който днес е в зала "Църкви и училища" в Исторически музей-Ботевград. Упомената е и годината 1860г., което дава основание на Ташко Нинов, в неговата история на Орхание да отбележи годината 1860, като начална за новопостроения храм. Други автори отбелязват 1860г. като начална само за строителството на храма, който е завършен през 1863г., което е по-логично, предвид това, че е осветен през 1864г., от когато и функционира. Първият зограф е дебърският майстор Блаже (Благой Дамянов) от село Тресонче. Забележителна е изключителната му скромност, той никъде не е изписал името си. За таланта му говорят днес само рисуваните от него икони и иконостас, които са част от експозицията на музея. Зографът е отбелязал само годината, в която приключва зографисването на храма - 1866г.
В архитектурно отношение храмът е еднокорабна сграда от базиликален тип с камбанария в притвора и вход от запад. Камбанарията е достроявана допълнително през 1894г. В днешно време има отворен друг вход от север с цел по-удобен достъп за миряните. От юг има уширение на сградата, което е достроявано в по-ново време.
В двора на църквата се намират гробове на руски войни ранени при Арабаконак, както и на ревностни богомолци.
Иконостасът е завършен през 1932г. От издигането на „Свето Възнесение Господне” до днес, той е горял два пъти, но по-голямата част от иконите са се запазили. Някои от най-старите икони са от средата на XIXв. – „Св. Йоан“, Св. Вартоломей“, „Тайната вечеря, “Рязпятие Христово“, а по-късните - 12-те Апостоли, „Матер Божия“ – са от 1931г. – при поставянето на иконостаса. Това потвърждава и Димитър Палчев, който е автор и реставратор при последното зографисване на църквата през 90-те години на ХХ век. Под саждите, той свидетелства, че е попаднал на два по-стари пласта. През 1970г. църквата е декларирана и обявена за паметник на културата с историческа стойност и местно значение. Защо е променено храмовото име и празник от „Св. Георги“ в „Св. Възнесение Господне“ днес можем само да гадаем.
През всичките 156 години от своето съществуване до днес, църквата "Св. Възнесение Господне" е запазена като естествен културен и духовен център на Ботевград и е спомагала за съхраняването на българщината, чрез богослуженията, старославянската и старопечатна книжнина, църковния хор, редица обреди и обичаи.