Манастир "Св. Йоан Кръстител"

Църквата на манастира Йоан Кръстител е построена върху основите на по-стара сграда по времето на игумен Теодосий, по време на управлението на султан Селим. Основател е Андроник от царското семейство Кантакузин с братята си. Фасадата на манастира е богато украсена с камък и тухли и се откроява сред сакралните сгради от онова време с красотата на своята архитектура. Църквата е изписана - през 1524 г. - по времето на абат Лука. Тогава наосът е боядисан, а притворът - през 1583г. В наоса, в най-високата зона, са показани Богородица, Христос и старейшините на деня. Във втората зона са рисувани пророци, в третата изобразяване на велики празници, чийто цикъл е намален, и в четвъртата сцена на страданието на Христос. На южната стена са показани сцени, посветени на покровителя на църквата. Абсидата изобразява Божията майка с Христос, заобиколена от архиепископи. На медальоните са изобразени бюстовете на архиепископи, апостоли, свети жени и свети воини. Интересното е, че това е най-старото изображение на митрополит в Ефес Марк Евгения. Стенописите в притвора са специална единица по отношение на времето и стила, както и западната фасада и северната стена на църквата. Нартексът изобразява Христос Емануил, заобиколен от ангели и Божията майка между архангелите Михаил и Гаврил в горната час Всички горни повърхности са посветени на Богородица, а в долните зони представленията са посветени на покровителя на църквата, който завършва цикъла му. Стенописите в църквата „Св. Йоан Кръстител“ са изключително важни за разбирането на изкуството от периода от падането на Деспотството до възстановяването на Патриаршията, тъй като има много малко паметници на монументалната живопис от онова време. Стенописите са уникални по своя израз, тъй като в тях не могат да се усетят посоките на XVI век, нито традициите от последния XV век. Те са направени в традицията на академично спокойно изразяване от средата на XIV век. Те се характеризират с простота и усъвършенстване на формата. Църквата „Св. Йован Претеча“ носи всички отличителни белези на времето, в което е построена, и всички характеристики на архитектурата от поствизантийската епоха, която се основава на традицията на моравския стил. Църквата е еднокорабна сграда с удължена правоъгълна основа с полукръгла апсида от източната страна. Тя е изцяло засводена с полукръгъл свод. Отворена веранда със стълбове е направена пред църквата от западната страна. Специално внимание е обърнато на външния вид на църквата, декоративността на фасадната зидария е постигната чрез правилното, редуващо се използване на камък и тухла, нетипично за създаването през XVI век, което показва, че основателите са били и заможни благородници под турците. Манастир „Св. Йована“ изгаря през 1788 г., когато всички сгради около църквата изгарят. Едва обновен, манастирът страда още по-тежко по време на Първото сръбско въстание, когато през 1809 г. тези райони също са засегнати от въстанически действия, монасите са разпръснати и двата манастира са изгорени. Сегашният конак е построен в края на XIX век. По повод отбелязването на пет века съществуване на манастира „Св. Йована“, направен е пълен ремонт на манастирския комплекс, манастирът е напълно ограден, построен е нов конак, кея, камбанария, параклис, зимна църква, уреден е двора, издигната е спомагателна сграда, подновени са стенописите.