Град Скобалич на Кукавица

Скобалич град се намира на 20 километра югоизточно от Лесковац. Издигнат на стръмната и недостъпна скала на планината Кукавица на левия бряг на каньона на река Вучянка, скрит от съседните склонове и хребети, се вижда само от малко разстояние. В близост до града има извор, гъсти гори и планински пасища. Разположен е в стратегическо положение, като отличен наблюдателен пункт към долината Лесковац, на стария път за Вранйе и Ново Бърдо. Скобалич град е многопластов обект от праисторията до Средновековието, от около 2000 г. пр. Н. Е. До XV век, когато животът в Скобалич град е угасен от пристигането на турците, които го разрушават като важна крепост на магистралата север-юг. Най-старите следи от живот в града датират от енеолита (бронзовата епоха) от около 2000 г. пр. Н. Е. Поради стратегически важното си положение, укреплението е използвано през римския период, а в късната античност и в периода от 10 до 13 век като укрепено убежище (рефугиум). Най-младото укрепление, чиито останки от стените на укрепленията и кулите все още могат да се видят, датира от 15 век, от времето на Никола Скобалич. Градът се състои от Горния и Долния град и предградията, които се простират от северната и източната страна. Заема площ от два хектара. Най-мощните укрепления са на запад, а на север има отбранителен ров. Горният град е с квадратна форма с около 400 квадратни метра и има две кули, разположени диагонално. По-малката кула се намира до портата, която води към Долния град, а по-голямата – Донжон кула се намира в северозападната част и стените й са запазени до височината на приземния етаж. Градът е възстановен след възстановяването на Деспотството през 1444 година. Тъй като използването на огнестрелни оръжия преобладава в средата на 15 век, старите укрепления са адаптирани към новите условия на война. С ремонта градът е превърнат в модерна крепост от онова време. Важна новост в град Скобалич е кулата до входа на малкия град, защото е висока около два метра. Тя посочва адаптацията на града за артилерийски действия. Долният град с предградие от 1400 квадратни метра се простира на изток от Горния град и следва конфигурацията на терена. Основната функция на Скобалич град е била отбранителна. Населението се състояло от военни екипажи, въпреки че имало и занаятчии, чиито работни места били тясно свързани с военните нужди и ремонта на градските крепости. До крепостта се образувало и цивилно селище - предградие, чиято функция е свързана с отбраната на града. Град Скобалич имал силен и добре оборудван военен екипаж, въоръжен за нападение и лична защита, но също така и за защита на укреплението. Това се доказва от откритията на различни оръжия и воински съоръжения. Находките на върховете на стрели и копията показват, че този тип оръжие е основен тип оръжие. Железни и каменни снаряди (гюле) свидетелстват за използването на огнестрелни оръжия. Никола Скобалич е историческа личност и споменат от Константин Михайлович от Островица и Сеченически летопис във връзка с двете битки, които е водил през септември и ноември 1454 г. Първата битка се състояла „в Баня“ и тогава Скобалич победил турската армия и убил много, дори „известните турски господа“. Втората битка, в която самият император оглавява турската армия, се води близо до водата (или планината) на Трепен. Тогава Никола Скобалич е победен и набит на кол жив. Традицията свързва този град с войводата Никола Скобалич, велик герой, воювал срещу турците. Според легендата той не е роден, нито страда като други обикновени хора. Той е роден от момиче от село Вине което го зачева, като яде жива риба скобар. Турците не могли да го победят, но той бил предаден от кумицата му, не го хванали жив, но той отлетял на коня си. Покрай града на хълма над Вучйе, който носи неговото име, се смята, че той е построил църква в долината на река Вучянка, върху руините на която през тридесетте години на XX век е построена нова църква, посветена на Св. Йован. Местността Скобалич град е обявена за културна ценност с решение на Общинското събрание на Лесковац през 1986 година.