ЧАСОВНИКОВА КУЛА БОТЕВГРАД "СТРАТИГРАФИЯ НА ВРЕМЕТО"

"Стратиграфия на времето" е термин, избран да разкаже, как една архитектурна доминанта, а именно Часовниковата кула в Ботевград, е онова културно-историческо ядро, около което пласт по пласт се заражда, развива и генерира урбанистичната история на Ботевград. Тя е свидетел на времето! Издигната в специфичен географски район, наситен с политико-исторически процеси.
    Строежът на часовниковата кула в града започва през пролетта на 1866г. и до края на 1867г. е почти приключен. Построяването на часовникова кула в новия град придобива първостепенно значение както за властта, в лицето на валията на Дунавския вилает, така и за жителите.  От една страна това е един вид политическа демонстрация, показна за европеизирането на османската империя. От друга – строежът е показател и за значението на самото селище.

 Защо „Стратиграфия на времето?!”
    Градската часовникова кула на Ботевград спада към най-късно строените по българските земи постройки от този вид (1866-1867г.). Тя е единствената кула изпълнена в елемент на предварително обмислено градоустройствено решение. Изградена в основните си части в централна градска част, тя е и част от оживения през втората половина на XIX в., главен нов път от Русе-Плевен-София-Ниш.
   От предания за часовниковата кула се знае, че на няколко пъти  рухва при градежа си. Това  става вероятно поради използването на речни обли камъни в по високата част в градежа на основа. Но благодарение на истинската квадрирана, солидно изградената каменна зидария се оказва устойчива на силни земетресения. През своя 154 годишен живот часовниковата кула е издържала на всички тях, до днес.
   Със стройните си пропорции и оригинално архитектурно разчленение, значителна абсолютна височина от 30 метра, градската часовникова кула на Ботевград е изградена, като свободно стоящо тяло, най-високата в България, а най-вероятно и на целия Балкански полуостров. Спазена е в най-общи линии традицията за строеж в преобладаващия брой часовникови кули у нас. Основното и членение е на три степенувани във височина части. Обаче, изгледът и в цялост конструктивното изграждане и особено архитектурния детайл в горната част са единствени и я правят уникална архитектурна ценност.
    Долната част на кулата е масивна призма, върху квадратна основа с височина 11,00 метра. Дебелината на зида в основата е 1,06 метра. Тази част завършва с профилиран измазан корниз, изписан с декоративен фриз. Корнизът с малката стряха на долната каменна част, е поставен с цел да предпази стената от атмосферните влияния и главно на валежите. Над тази неразчленена призма е издигната втората част на кулата. Стените и са малко по-тесни от тези на каменната основа и са с дебелина от около 0,80 сантиметра, а височината и е 7 метра. Именно тази втора част откроява градската часовникова кула в Ботевград от останалите подобни в страната. Върху тази втора част на часовниковата кула по идентичен начин е изградена и третата. Тя служи за основа на луковичното шест стенно кубе, обшито с ламарина във формата на шестстенна призма с височина 3 метра.
   Стълбата е разделена на по 8 броя отсечки, зигзагообразно от запад на изток, свързани с общите площадки. Отсечките имат дължина от по 2.00 метра и ширина 1.10 сантиметра. Върху греди с размери - дебелина 10см х 15см х 1.00м. са заковани по 7 броя стъпала. От лявата незащитена страна на стълбата, е направен дървен парапет на височина 1.10 см. за всяка отсечка на стълбата. Последната част от стълбата, която завършва на върха на втората част на кулата има площадка. От нея се достига до платформата в основата на третата част на кулата. Върху тази платформа е поставен часовниковия механизъм. Височината на тази последна част на часовниковата кула е 7.30м. Луковичното кубе е типично за българските постройки от този тип. Оскъдни са данните за строителите, но е сигурно името на местния майстор от село Врачеш, Вуно Марков, който е участвал в надзираването на строителните дейности.
   Часовниковият механизъм в Ботевград вероятно е поставен в кулата след 1881г. Изработен е от братята Атанас, Георги и Димитър Димкови-Халембакови от с. Горно Броди, Серско. Две години по-късно в кулата е поставена и камбаната, излята от братя Велеганови през 1883г.  Тя отброява часовете по френски образец, т.е. от полунощ, за разлика от турския образец - от залез до разсъмване. Една от основните й функции била да обслужва търговски кервани и държавната поща пътуващи по главния път. Тя отмервала времето за начало на пътуването или за неговия край. Освен това камбанният звън давал началото на работния ден и оповестявал неговия край. Така се постигало избягването на нелоялната конкуренция на еснафите при производството на занаятчийските произведения. Тя е в тон „ла” диез  и тежи 25 кг. и се чува в радиус от 3км.
   Първият механизъм, който е монтиран в кулата работи и до днес. Реставриран е от големия майстор-часовникар от гр. Габрово Илия Ковачев (1945-2005г.). Той е трето поколение майстор ковач. Оригиналните елементи се съхраняват във фонда на  Исторически музей - Ботевград!
 
    Заради  положението си, Часовниковата кула е използвана и за наблюдение през летните месеци във връзка с предпазване и предупреждение на населението за възникнали пожари. Тази ѝ противопожарна функция се налагала естествено от нейната височина от 30 метра. Наблюдението  през прозорчето на горната площадка и от платформата под кубето, обхващала територията не само на града, но и на околността му.
Има вероятност часовниковата кула да е използвана и като слънчев часовник. За ролята ѝ говори нейната ориентация още при построяването й - посоката е  изток-запад по диагонала ѝ. Това разположение позволява още с първите лъчи на изгряващото слънце сянката ясно да се очертава в западна посока. Именно по т.нар. турско броене на часовете от изгрев до залез, е било възможно да се определи точното време през деня.
При построяването на градската часовникова кула строителите използват и прилагат най-добрите традиции от българското възрожденско строителство.
Външно долната основна част на градската часовникова кула търпи изменения по време на приобщаването си към сградата на новото читалище в града, построено и открито на 3.ІІ.1924г. За да е единен целият комплекс в централна градска част, долната основна част на часовниковата кула е измазана с хоросан и боядисан в цвят охра. Този цвят е в унисон с останалите части на сградата, като и придава цялостен комплексен характер. Декоративното оформление с листа в горната част на тези колони свързва с фриза по-високата, втора част на кулата. Върху мазилката, боядисана с цвят охра, изписаните в турско синьо листа оживяват силуета на кулата като я свързва от дълги години в архитектурно единство с фризовете по фасадата на старата сградата на читалището.

   В края на 60-те години този прекрасен комплекс е съборен. Под съмнение било поставено и съществуването на часовниковата кула. Още повече, че в частта на вграждането си към читалищната част, тя останала неизмазана и тази кръпка „грозяла” новия план на градския център.

   В началото на 70-те години е направена реставрация и външната мазилка е премахната. Долната основна част възвръща първоначалния си оригинален вид. През 70-те и 80-те години, архитектурната забележителност вече е символ и запазена марка на града, съвременна сцена и фон за културни форум.
  През 1956г. е декларирана и обявена за Паметник на културата с национално значение. През 1996г. е включена в 100-те национални туристически обекти под номер 81.
В основата ѝ, през 2001г., по повод 135-тата годишнина на Ботевград, е положено послание към бъдещите поколения. Тя е един културно-исторически феномен, гордо отмерва и трупа пластове на времето!