АНТИЧНА И СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ "БОЖЕНИШКИ УРВИЧ" СЕЛО БОЖЕНИЦА

Крепостта "Боженишки Урвич" става известна в научните среди през зимата на 1918 – 1919г., когато вековен явор, рухва под напора на времето се разкрива уникален средновековен епиграфски паметник, който в следващите години проф. Петър Мутафчиев разчита и публикува. Нарича го „Скалния надпис на Севаст Огнян“. Негови копия се намират в Националния исторически музей – София и Исторически музей -Ботевград. Според разчелите го той е пряко свързан с последните дни на Второто българско царство и гласи: „Аз Драгомир писах. Аз севаст Огнян бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя.“

Средновековната крепост „Боженишки Урвич“ се намира на северните склонове на Лакавишкия рид от Предбалкана, на 3 км. южно от село Боженица, община Ботевград.
Разположена е върху връх, с формата на пресечен конус и със стръмни, почти отвесни от три страни склонове на 750м. надморска височина. Крепостта е достъпна само от север, откъм село Боженица, а в местната топонимия е известена с името Градище. Споменът за старината е съхранен в много легенди и предания.

Археологическите проучвания, проведени през 70-те и 80-те години на ХХв. установяват, че мястото е заселено още през праисторическата епоха – IV хилядолетие пр. Хр. Най-ранните крепостни съоръжения - две от външните крепостни стени водят началото си от V-VІв., датирани с монети на византийските императори Юстин (518 – 527г.) и Юстиниан (527 – 565г.). Тогава укрепеното място представлява важно звено от ранновизантийската отбранителна система за възпиране на варварските набези на юг от р. Дунав.

Разцветът си крепостта достига през ХІІІ-ХІVв., когато е построена и най-външната крепостна стена от север. По този начин тази страна получава защита, състояща се от три успоредни пояса, които в западна посока се сливат. Крепостната стена е разкрита само по северната страна на върха. От запад тя започва с правоъгълна кула, а на изток завършва с кръгла кула. До нея вероятно е входът, който не е цялостно проучен. Стената и кулите охраняват най-достъпното място на хълма. Южната страна на крепостта е естествено защитена. Изграждат я отвесни скали, между които са вклинени дървени платформи, ползвани за наблюдателници. Общата площ на укреплението е 1600 кв. м. Външната стена достига във височина на места до шест метра. Вътрешната крепостна стена е с дължина 200 метра, а на места е с широка почти три метра. Както повечето старопланински крепости, така и тази е построена на високо, естествено защитено място.

От вътрешната стана на северната стена са разкрити няколко помещения, свързани с отбраната на крепостта, които не са допроучени. От юг, по ръба на отвесния скален откос са оформени допълнителни укрепителни съоръжения – бойна площадка – кула. Непосредствено под тях е проучена еднокорабна, едноабсидна църква и некропол, датирани във втората половина на ХІVв. При градежът ѝ са установени три строителни периода: ранна базиликална сграда от V-VІв.; представителна църква от ХІІ-ХІVв., а след превземането на крепостта в края на ХІVв., в южната част на наоса е изграден малък гробищен параклис със стенописи.

Източно от подхода към укрепеното пространство е разположен скален култов комплекс, включващ споменатият скален надпис, скална църква и изсичания с различни размери. Северно от цитаделата, по полегатия, достъпен склон на възвишението, вероятно е разположено и подградието на крепостта. При проучванията в средата на 80-те години на ХХв., е открито съкровище от 1327 броя сребърни монети на цар Иван Шишман (1371-1395г.). Множество са материалите придобити по време на проучванията, повечето от които се съхраняват в Исторически музей-Ботевград. Не обаче в архитектурно отношение тази крепост буди интерес.

Значимо е мястото ѝ в историческата наука. Особено внимание се обръща най-вече на надписа. И не случайно. Ограничения брой на достигналите до нас извори от епохата на турското нашествие в българските земи, оскъдността и противоречивостта на сведенията, които те съдържат, определят високата му историческа стойност.
Различни са твърденията относно времето на изсичането му според изследователите, като датировката варира от 1375г. до първите години на ХVв.

Полето е неправилно оразмерено, а буквите варират в размера си от 0.20м. до 0.08м. Не случайно размерът на буквите е различен. Надвисналата османска заплаха е причина както да се организира отбраната на крепостта, така и бързо, с последни усилия да се остави за поколенията писмена вест за народната трагедия. При тълкуване проблематиката на надписа има и теза, че заради особено големи военни заслуги, кефалията Огнян е отличен и провъзгласен за севаст, като е назначен за управител на Софийска област. От друга страна, Боженишкият надпис продължава традицията от времето на Първата българска държава – важни събития и политически дела да се записват върху камък.

Едно е сигурно, значението на надписа от “Боженишки Урвич” няма само локален характер. Учените са единодушни: “Със своята изключителност, както с археологическото и историческото, така и със филологическото си значение, Боженишкият надпис на севаст Огнян обогатява “каменния архив” на средновековна България.” Той заема важно място в националната българска културна история.

Градището и надписа са обявени за „Народна старина“ през 1927г., а по-късно през 1966г. за археологически паметници на културата с категорията Национално значение. През 2013г. недвижимата културна ценност е обект на консервация по проект за развлекателен туризъм по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013г.