Църква Оджаклия (Комина църква)

Намира се в центъра на Лесковац, в бившата Църквена Махала. Според непълни данни църквата е построена върху основите на стария храм през 1803 г. и възстановена през 1839 г. Построена е под формата на трикорабна базилика, чийто среден кораб е сводест, а таванът е плосък над страничните кораби. Сводът над средния кораб е направен от дървени арки, които отчасти се опират на надлъжните греди на стълбовете, а отчасти са окачени на рогата. По протежение на целия свод в основата му има глинени гърнета, които са разположени на разстояние около един метър с врата, обърнат към вътрешността на църквата. Такива гърнета има в самите стени. Гърнетата са построени, за да подобрят звука на църквата, т.е. служат като резонатори. От южната и западната страна има веранда. В северната част на стената има комин (оджак), отук църквата е получила името си. Има две легенди за строежа на църквата по време на турското владичество. Според първата, турските власти са разпоредили църквата да не може да бъде по-голяма от биволска кожа, така че мъдрите хора от Лесковац са отрязали кожата на колани и са обиколили пространството, върху което ще бъде построена църквата. Според друга легенда християните измамили турците, като казали, че строят къща за свещеник, поради което в сградата има комин и тя стана известна като коминната църква. Със своята архитектура църквата принадлежи на църквите от XVIII и XIX век. Изградена е от кирпич с много дебели стени и покрита с керемиден покрив. Тя е просторна, ниска и широка, един метър е заровена в земята, в съответствие с турските разпоредби от онова време, които не позволяват на сръбските сгради да надвишават определена височина. Интериорът е украсен с икони от втората половина на XIX век, които са дело на опитен иконописец. Иконостасът е направен от дърворез на чемшир в класическия дух. Според преданието съградил я някой си Зашма доселен от Прилеп или Велес. През 1854 г. в двора на църквата е построено първото мъжко основно училище в Лесковац - „Велика чколя“, известна при народа като Ча Митина школа, а от 1874 г. и Девическо училище. Църквата е била повреждавана няколко пъти и е реставрирана през XIX и XX век. Понася най-много щети по време на бомбардировките през Втората световна война и по време на катастрофалното наводнение през 1948 г. Църквата е напълно реставрирана през 1992 г., когато е осветена от тогавашния епископ на Ниш, настоящият сръбски патриарх Ириней.